четвъртък, 7 май 2009 г.

Майска рекапитулация



Най-дългият, най-мързелив уикенд свърши. Цели шест дни почивка и нищо друго, освен малко творчески напъни и най-любвеобилната котка на света. Подарих си много сън, приятни часове с майка ми и екс домашния любимец, време да прочета кореспонденцията на Тургенев с Полин Виардо и новия брой на Amica, както и малко разбиване на творческия блок с упорито щракане по клавиатурата. За плодовете от писането – след около месец, месец и половина евентуално ще споделя какво е станало.

А междувременно си помечтах за няколко екскурзии – до Париж, обиколка из Скандинавските столици и тур по Скандинавските фиорди. Дотогава – на 14 юни ще се опитам да организирам скок с бънджи от Клисура. Засега много навити – малко конкретика.

Любопитно е в колко малко думи можеш да събереш почти цяла седмица от живота си. А има дни, които могат да бъдат описани в няколко страници. Всичко е в усещането за нещата – в способността да видиш разцъфналите цветя по ул. „Шипка” или да почувстваш как вятърът носи люляково оцветени венчелистчета от някакво непознато дърво под краката ти, примесени с прах и мъх от дърветата. Да чуеш тишината на града, която никога не е нещо по-беззвучно от ромона на колела в далечината, писъка на аларма в съседната улица и шепота от околните апартаменти. Дори жуженето на електроуредите, към което сме привикнали, е шум и липса на тишина. Много е трудно да отвориш блендата на сетивата си и да запечаташ върху себе си околния свят. Особено когато си част от големия град и неуморно шеташ по улиците, вглъбен в себе си, заглушен от слушалките на плейъра, заслепен от тъмните очила, сгушен в марковите дрехи.

Понякога е хубаво да си сам.

1 коментар:

  1. В тишината винаги е хубаво, особено в онази - вътрешната, която никакъв шум не може да смути. Тишината на сърцето, когато се завръщаме към себе си и сме насаме само с мечтите...

    ОтговорИзтриване