Песен на деня - 24 ноември 2012

Просто защото ми харесва още от вчера и е първото, което си пуснах тази сутрин. Shut the fuck up!

Улица Консервна

Най-веселата и най-тъжната компания на света живее на улица "Консервна". С нея си поживях и аз - с добрите й намерения, с чудатостите, с разрухата, с надеждата, с обичта и лоялността между хората. Поживях си и във великолепния изказ на Стайнбек, изпъстрен с думи като "празноскитащи" и с прозрения за живота и хората, които са толкова истински, че мъничко звучат като клишета. Не мога да кажа, че изживях "Улица Консервна", защото всъщност изживях продължението й - "Благодатният четвъртък". Насладих й се - първо бавно, докато усетя вкуса, а после все по-бързо и хищно, докато последната страница не остана зад гърба ми.

"Улица Консервна" е коктейл от удоволствие, меланхолия, философия, хумор, отчаяние, безгрижие, доброта, дяволия и... любов между приятели, която оцелява.

--

"Може би цялото му богатство се състоеше от неплатени сметки."

"У него като част от добротата му дълбоко бе залегнало разбирането, че правото на човека да сложи край на живота си е неотнемино, но понякога някой приятел можеше да направи това излишно."

"Словото е символ и наслада, то поглъща хора и пейзажи, дървета, треви, фабрики и китайци. Действителността се превръща в Слово, а то - отново в Действителност, само че разкривена, изтъкана от причудливи шарки."

"[...]жадни за обич, хората съсипваха всичко обичливо в себе си.

"Тогава изгря слънцето - изгря и изтърси въздуха от нощния студ тъй, както се изтърсва черга."

"Сърцераздирателен беше ароматът на сготвения петел."

"Това е опаловият час, границата между деня и нощта, когато времето спира и се замисля за себе си."

"Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже, че "времето е излекува всичко, че ще отмине и това, че хората ще забравят" и още разни такива. Но когато не си отстрани, времето спира, хората не забравят, озоваваш се в непоклатим вакуум."

Джон Стайнбек, "Улица Консервна", 1945

Кръстан Дянков, превод, 2003

Котка в дъжда

За прочистване на ума между срещите със Стайнбек си устройвам блиц занимания с Хемингуей. Обикалям го отдалеч и пристъпвам към него внимателно, на къси разкази, така че да не се изплаша. В края на плахата ми разходка ме очаква "Старецът и морето", но началото й беше "Котка в дъжда".

Късите разкази са като шот. Изпиваш ги на един дъх и знаеш, че можеш още. Жаден си за следващия и нямаш представа, ей така, между шотовете, кога си прекалил.

Изсмуках "Котка в дъжда" на един дъ. Трябваше ми време, може би ден, за да започна да усещам опияниението от простичката история за копнежа да си друг и за бляна да отхвърлиш оковите, които са извън теб. За мен, вътре имаше и мъничко тъга по нещо безвъзратно изгубено.

--

Така много я исках. Сама не знам защо я исках толкова много. Исках бедното коте. Лошо е да си бедно коте в дъжда.

Ърнест Хермингуей, "Котка в дъжда"

Издателство "Отечество", София, 1982

Песен на деня - 16 ноември 2012

Въпреки студа навън и самотата, която се е загнездила в мен, тази седмица съм в настроение за кубинска и бразилска музика. Копнея за слънчеви лъчи и море. Слушам музика, която ме пренася в друг свят. Ту се люлея в хамак и държа в едната си ръка куба либре, а в другата - книга. Ту светът е огрян от светлината на свещи, а в сянката на пламъците танцувам с любим човек. Прегърнати сме, положила съм глава върху гърдите му и се вслушвам в ритъма на сърцето му, докато телата ни се носят в ритъма на музиката. Ту съм морския бряг и морето мие краката ми и изличава стъпките ми. Изчезвам в тази музика, разтапям се, разтварям се.

Тортила Флет

След "Кланица пет" реших да отложа втората среща с Вонегът и да посегна към Стайнбек. Защо точно Стайнбек? Може би защото наскоро един колега разказa за посещението си в Монтерей и за разходката си по улица "Консервна". Това беше и следващата книга, която с нетърпение очаквах да разгърна на електронния четец. Но един коментар от баба и малко разцъкване из Google ме увериха, че ако ще чета "Улица Консервна", трябва първо да се разходя из "Тортила Флет", а след това да разлистя "Благодатният четвъртък".

По същество "Тортила Флет" няма общо с "Улица Консервна", освен че действието се развива в Монтерей и околността. Героите са други. И Стайнбек всъщност е друг.

Нехранимайковците от гетото живеят, за да пият, а пътят им към виното е осеян с добри намерения, пиянски побоища и приключения от разнообразен характер. Нищетата е всепоглъщаща, но компанията поне е вярна и весела, ако и да си крадат взаимно обувките и панталоните от време на време.

За мен "Тортила Флет" е роман, който трябва да се прочете на една по-ранна възраст. На 27 малко ме отегчи с постоянния стремеж към осигуряването и изпиването на галон вино. На 16-17 години, или съвсем малко по-късно, вероятно щеше да ме забавлява повече. Никак не съм убедена обаче, че на онези години щях да разбера края. Сега финалът ме изненада и обърна усещането ми за "Тортила Флет" на 180 градуса.

"Тортила Флет" ми допадна, но не мисля, че ще посегна отново към точно тази книга на Стайнбек.

--

"В духовно отношение шишетата биха могли да се градуират така: под гърлото на първото шише - сериозен и съсредоточен разговор. Пет сантиметра по-долу - сладостни и тъжни спомени. Осем сантиметра по-долу мисли за някогашни щастливи любови. 15 сантиметра по-долу - мисли за някогашни нещастни любови. Дъното на първото шише - всеобща и неопределена скръб. Под гърлото на второто шише - черна, мъчителна потиснатост. Два пръста по-долу - песни за смъртта или за напразните копнежи. Един пръст по-долу - каквато и да е друга песен, стига човек да я знае. Тук градуирането спира, защото след това следите се губят и няма сигурност. От тази точна нататък всичко може да се случи."

"Има много хора, които са умрели и от недостатъчно пиене на вино."

"Из улиците на града пълни дами, в чиито очи се криеше онази умора и мъдеост, които човек така често вижда в очите на прасетата, влизаха в мощни автомобили и се понасяха към морето и към чашите с джинфиз в хотел "Дел Монте."

"[...]накрая я оставиха, поласкана и леко разрошена."

"Историята нямаше да прилича на нищо, ако се избълваше бързо. Добрият разказ се състои от полуизречени неща, които слушателят попълва от своя собствен опит."

"Понякога човек с удивление вижда, че коремът на всяко черно и грозно създание е бял като сняг. А от друга страна е тъжно да се разбере, че язви покриват скритите части на ангелите."

"Кажи на моите приятели да дойдат да ме видят. Аз няма да бъда горд. Ще се радвам да ги видя по всяко време. Нали ще им го кажеш от мое име?"

"[...]той изтри щастието от очите си."

"И както стоеше така, любовта осени Големия Джо Портаджи. Тя запя в главата му като пролетен поток, разтърси го, както тропическа буря разтърсва палмовите горички, [...]."

"Когато имате вкъщи двеста кила боб, вие няма защо да се страхувате, че ще умрете от глад. Другите неща, разните деликатеси като захар, домати, чушки, кафе, риба или месо, биха могли да дойдат по чудо, със застъпничеството на светата Дева, а понякога и благодарение на труд или хитрост, но щом бобът е тук, при вас, вие сте подсигурени. Бобът като стреха подслонява вашия стомах. Бобът е вместо топла дреха срещу студа ма бедността."

"Колко по-добре е да се водиш по слънцето! Шом то изчисти върхарите на боровете и опре в предната веранда, незаивисмо дали е лято или зима - ето тогава е подходящото време за ставане. Това е времето, когато ръцете на човека не треперят, нито пък стомахът се гърчи от празнота."

"Но той е нещастник, роден да му се смеят. Някои го съжаляват, но повечето му се смеят."

"-Това не е хубава история. Много са й значенията и много са й поуките. Някои от поуките са противоположни. Такава история главата ти не може да я смели.
-А пък на мене ми харесва - каза Пабло. - На мене ми харесва тъкмо защото не можеш да видиш в нея никакво значение, а все пак изглежда, че има някакво значение, макар и да не мога да ви го кажа."

"Грубите струни на бурните преживявания бяха дърпали безжалостно струните на душата му."

"Обземаше го неясна скръб, като отчаянието на есента."

"Смъртта е нещо лично, което буди скръб, отчаяние, безутешност или коравосърдечни размисли. Погребението обаче е обществено явление."

"Не, докато умира, човек бива обичан, мразен, оплакван, изгубван, но веднъж умрял, той става централното украшение на едно сложно и пълно с формалности обществено тържество."

Джон Стайнбек, "Тортила Флет", 1935

издателство "Народна култура", 1985

Песен на деня - 8 ноември 2012

Вчера, съвсем случайно, открих Iyeoka, Imany, Erykah Badu, Noora Noor, Aṣa, Buika... А тази сутрин - Nneka. Със сутрешното кафе поглъщам ето този ремикс на Heartbeat.

Огорчението изстива като забравена чаша кафе, а времето долива мляко в него. Ще дойде ден, когато ще взема чашата и ще излея съдържанието й в канала.

Nneka - Heartbeat (Chase and Status Remix)

Кланица пет, или кръстоносният поход на децата

Първата ми среща с Вонегът се оказа една от най-хубавите първи срещи в живота ми. Прекарахме заедно часове, без да можем да се откъснем един от друг. Слушах разказа му като омагьосана и след един следобед заедно бях убедена, че съм влюбена. От тази среща си отидох взела, грабила с пълни шепи, а не ограбена.

Mind-shattering е единственото, което можах да напиша за "Кланица пет" в Goodreads. За повече нямах сили, а не ми достигаха и думи.

Тук няма точно сюжет. Няма точно добри и точно лоши. Всичко е мъничко реално и повече абсурдно. Но и животът е такъв - бяга от подреденото повествование на книгите, излиза от контурите и много рядко ти позволява да сложиш етикет на участниците. Така че, може би, "Кланица пет" е парченце живот, неизмислен и невъобразен. "Кланица пет" е всичко, което искам от една книга - да ме остави друга.

---

"[...]а после бе време да си вървим, винаги е време да си вървим."

"И аз се запитах за настоящето: колко е дълбоко, колко е широко, колко от него мога да задържа за себе си."

"Никакво изкуство не е възможно без танц със смъртта."

"За пазачите, които сновяха отвън, край влака, всеки вагон стана отделен организъм, който ядеше, пиеше и се изпражняваше през вентилаторите. Понякога той говореше или крещеше през вентилаторите. Вътре влизаха вода, черен хляб, суджуци и сирене, а излизаха лайна, пикоч и думи."

"Онова, което четем в нашите книги, е дълбочината на много прекрасни моменти, видени едновременно."

"Това е едно от нещата, които земните могат да се научат да правят, ако вложат достатъчно усилие: да съсредоточават вниманието си върху хубавите периоди от време и да не обръщат внимание на страшните."

"В края на краищата един от главните резултати на войната е, че човек престава да бъде личност."

Кърт Вонегът, "Кланица пет, или кръстоносният поход на децата", 1977

Владимир Филипов, превод, 1994

Великият Гетсби

Първата книга, която разлистих на електронния дисплей на Sony Reader, е "Великият Гетсби". Автор - Фицджералд, разбира се.

Очаквах блясък и разгул, приключения и кой знае защо - разказ за един великолепен измамник, който си пробива път във висшето общество. Получих руините на една любовна история, погълната от лекомислие. Срещна ме не очарователен разказ за амбицията в началото на 20. век, а поток от думи, разкъсан от подводните камъни на сюжета.

"Великият Гетсби" е още една история за любов - не много дълбока, не много вълнуваща. Библиотеките са пълни с тях. Но отвъд това има и друго. Там е Ню Йорк от началото на миналия век. Страниците са населени с образи на хора от висшето общество. Те пият, пушат и живеят, както им харесва - на мига, капризно и малко истерично. Те са постоянно пияни, за да избягат от скуката. Или защото такава е обществената норма. За тях последствията нямат значение. Другите не съществуват.

В пияния пашкул са потънали и няколко образа, които крещящо не му принадлежат. Изглеждат като част от него, държат се като част от него, но, малко или много, са външни. Те също пушат, пият и живеят, както им харесва. Но те имат души. Те преследват мечти. За тях другите съществуват.

"Великият Гетсби" е история за малките изгубени души на големите, които имат всичко.

---

"[...]съкровените тайни на младите хора или поне думите, с които те ги разкриват, са обикновено заимствани и страдат от явни премълчавания."

"Сега, когато слънцето грееше и пъпките на дърветата се разпукваха на цели кичури с бързината на ускорен филм, аз изпитвах добре познатото чувство, че с лятото животът започва отново."

"Погледнат от моста Куинсбъро, градът винаги изглежда така, сякаш го виждате за първи път, сякаш за първи път ви дава безумни обещания, че ще ви разкрие цялата тайнственост и красота на света."

"Американците, които са съгласни, дори жадуват да бъдат роби, винаги упорито са отказвали да бъдат селяни."

"В тази горещина всяко излишно движение представляваше опълчване срещу обичайния ход на живота."

Ф. Скот Фицджералд, "Великият Гетсби", 1925

Нели Доспевска, превод, 1986

Sony Reader и аз

Обичам да чета. Имам нужда да чета.

Понякога просто ми се иска да потъна в страниците, в друг свят, в друг живот, сред други хора. Така почивам. Така оцелявам. Така продължавам напред.

Израснах в къща, пълна с книги. Научих се да чета, защото обичах да ми четат приказки. Пораснах и започнах да си купувам книги. Започнах да мечтая за свой дом, пълен с книги. За цяла стена, облечена в книжни гръбчета. За цяла стая, в която има само книги, огромен прозорец, лампа и удобен диван/канапе/кушетка. Уютът - това са книгите. И кухнята, в която нещо къкри на печката или се пече във фурната.

Вероятно този спомен от детството, който неусетно се превърна в мечта за бъдещето, толкова дълго беше причина да отричам електронните книги. Но случайността се случи, както би казал Вонегът, и моментът бе така конструиран, че вече си имам Sony Reader. Лъскав и червен. И пълен с книги - толкова, колкото няма хартиени в библиотеката в новия ми дом.

Малката джаджа със сив сензорен екран, който на допир няма нищо общо с чувствеността на страниците, ми върна книгите.

Песен на деня - 18 май 2011

Тези дни се питам усилено защо съм такова дърво с децата. И искрено се надявам някой ден, когато си имам свое човече за отглеждане, да не съм толкова скована и объркана. Децата ме притесняват - малки са, крехки са и понякога ми се струват досадни. Друг път не ги разбирам, а глезотиите им ми лазят по нервите. Не смея и да ги пипам. На децата им липсва лицемерие (и съответно такт), искат всичко тук и сега, вярват, че го заслужават, и са убедени, че малките им лъжи и хитрости минават. Съвсем малките дечурлига имат проблем с говоренето и или дъвкат и смучат думите си, или използват съвсем неподходящи фрази. Често ми е трудно да ги разбирам, когато се опитват да ми кажат нещо и въобще... Плашат ме. А когато усетя, че съм била по-рязка, се сконфузвам дори още повече. Да, в тези моменти ужасно се притеснявам, че някой ден няма да съм добра майка.

Guns N' Roses - Sweet Child O' Mine

Песен на деня - 17 май 2011

От тази песен ми мирише на гора и на планина. Обичам зимната планина, когато мога да карам ски, и се плаша от лятната планина, която досега не ме е изпращала в добро настроение и в добро здраве. 

Балканджи - Самодива

 

Песен на деня - 16 май 2011

For no particular reason - само защото ми харесва как звучи.

Ozzy Osbourne - Let It Die

Песен на деня - 12 май 2011

Четвъртък е, не ме свърта на едно място и ужасно много ми се слуша "Контрол".

Контрол - Луд по теб

Песен на деня - 11 май 2011

Тази сутрин, докато се събуждах и закусвах, поне три пъти видях една реклама за някакви нови кроасани с двоен пълнеж. "Шоколад и ванилия, ванилия и вишна, карамел и шоколад", от тъмното се сипеха някакви лепкави, цветни вещества по двойки със съмнителна консистенция. Лайтмотивът беше "Come and get it", което звучеше повече като "Come and get him". С тази фраза нямаше как да не се сетя за едноименната песен на Judas Priest.

Judas Priest - Come And Get It

Песен на деня - 9 май 2011

Неделя не беше кой знае колко добър ден. Прекарах половината в леглото, цъкайки The Elder Scrolls IV: Oblivion и раздавайки виртуално правосъдие. Втората половина премина в шофиране, готвене и ядене (талиатели със сос от сметана, синьо сирене, спанак и бадеми, крем карамел с кроасани и без карамел и някакъв сладолед с Тоблерон). Остатъкът завърши с още The Elder Scrolls IV: Oblivion. И сега още се настройвам към понеделника, защото се чувствам kind of elegantly wasted.

INXS - Elegantly Wasted

Песен на деня - 7 май 2011

Снощи гледах "Тор: Богът на гръмотевиците" в кино "Арена The Mall". Не мога да кажа, че беше нещо специално, но и не беше разочарование. Просто... "дъвка за окото" и нищо повече. Можеше да е една идея по-епичен, ей така - да има малко повече битки с бойни чукове, боздугани, мечове, лъкове... Може би очаквах, докато гледам "Тор", в главата ми да звучи Manowar. Уви, този филм е повече Mötley Crüe или Van Halen, отколкото Manowar.

Manowar - Hail and Kill

Песен на деня - 6 май 2011

Гергьовден е. Официален почивен ден, имен ден на всички с имената Георги и Гергана (и вариациите им), празник на българската армия. Когато се сетих, че днес празнуват военните, просто не можах да се въздържа и да не си пусна Aces High на Iron Maiden. Официалният клип започва с част от обръщението на Чърчил към Парламента след капитулацията на Франция. Фрагментът от речта му в клипа към песента на Maide звучи ето така:

"We shall go on to the end, we shall fight in France, we shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our Island, whatever the cost may be, we shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender..."

В груб превод думите на Чърчил са "Ние ще продължим до края, ние ще се бием във Франция, ние ще се бием в моретата и океаните, ние ще се бием с растяща увереност и растяща сила в небето, ние ще защитим нашия Остров, каквато и да е цената, ние ще се бием по плажовете, ние ще се бием по летищата, ние ще се бием по полетата и по улиците, ние ще се бием по хълмовете; ние никога няма да се предадем..." Далеч не звучи толкова вдъхновяващо, колкото в оригинал.

Мисля си, че армиите водят битки на отделни личности с властта да решават и да плетат политическите си мрежи и интриги, не на държавите си. И все пак - честит празник!

Iron Maiden - Aces High

Песен на деня - 5 май 2011

Когато "Sucker Punch: Измислен свят" излезе по кината, го гледах с нулеви очаквания. И не бях чак толкова разочарована, колкото след "Високо напрежение" и няколко други филма, чиито прожекции посетих. Дори останах очарована от саундтрака. Толкова, че все още слушам някои песни от него от време на време. Ето тази ми е сред любимите.

Björk (feat. Skunk Anansie) - Army of Me (Sucker Punch Remix)

Песен на деня - 27 април 2011

Събудих се рано, а в главата му звучеше музиката на Gotan Project. Харесвам тангото, харесва ми да го гледам, да слушам такава музика, харесва ми как ме кара да се чувствам. От фиаското ми с уроците по танго обаче мога да кажа само едно - трябва да имаш силен, властен и чувствен партньор, който не се страхува да те води. Но предполагам, че това важи не само в тангото.

Gotan Project - Una Musica Brutal

Песен на деня - 24 април 2011

Христос Воскресе! И едно парче на Accept за празничния ден. Не преяждайте ;)

Accept - London Leatherboys