Песен на деня - 6 май 2011

Гергьовден е. Официален почивен ден, имен ден на всички с имената Георги и Гергана (и вариациите им), празник на българската армия. Когато се сетих, че днес празнуват военните, просто не можах да се въздържа и да не си пусна Aces High на Iron Maiden. Официалният клип започва с част от обръщението на Чърчил към Парламента след капитулацията на Франция. Фрагментът от речта му в клипа към песента на Maide звучи ето така:

"We shall go on to the end, we shall fight in France, we shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our Island, whatever the cost may be, we shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender..."

В груб превод думите на Чърчил са "Ние ще продължим до края, ние ще се бием във Франция, ние ще се бием в моретата и океаните, ние ще се бием с растяща увереност и растяща сила в небето, ние ще защитим нашия Остров, каквато и да е цената, ние ще се бием по плажовете, ние ще се бием по летищата, ние ще се бием по полетата и по улиците, ние ще се бием по хълмовете; ние никога няма да се предадем..." Далеч не звучи толкова вдъхновяващо, колкото в оригинал.

Мисля си, че армиите водят битки на отделни личности с властта да решават и да плетат политическите си мрежи и интриги, не на държавите си. И все пак - честит празник!

Iron Maiden - Aces High

Песен на деня - 13 април 2009

Днес цял ден по Last.fm слушам радио по tag "Love". Не е защото съм влюбена. Просто музиката за любов най-често действа отпускащо. Мрачно е навън. Чакам дъжда.

Iron Maiden - Wasting Love

Песен на деня - 20 март 2009

С поглед, устремен към небето, и с очи, пълно с лято, днес не ми беше трудно да си избера песен на деня. Идва пролетта. Някъде по пладне.

Iron Maiden - Aces High

There goes the siren that warns of the air raid
Then comes the sound of the guns sending flak
Out for the scramble weve got to get airborne
Got to get up for the coming attack.

Jump in the cockpit and start up the engines
Remove all the wheelblocks theres no time to waste
Gathering speed as we head down the runway
Gotta get airborne before its too late.

Running, scrambling, flying
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live. aces high.

Move in to fire at the mainstream of bombers
Let off a sharp burst and then turn away
Roll over, spin round and come in behind them
Move to their blindsides and firing again.

Bandits at 8 oclock move in behind us
Ten me-109s out of the sun
Ascending and turning our spitfires to face them
Heading straight for them I press down my guns

Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, aces high.

Short Distance Walker

Сама съм. Мога да изпълня къщата с музика и да я оставя да се блъска между стените. Предпочитам да я оставя интимно да се плиска около мен и да ми нашепва, че рано или късно всичко продължава.

Тази сутрин за първи път излязох навън за повече от няколко мига. Студът събуди сетивата ми, зарадва ме и ме съживи. Почувствах се нова. Установих, че малките цели, от които мога да изтъка деня си, ми носят радост и надежда. Да стана от леглото, да изляза навън, да отида няколко пресечки по-надолу по улицата, може би утре да отида на кино. Все малки победи, които ми напомнят, че животът продължава и че аз трябва да се върна в неговия ритъм. Мисля, че го догонвам. Искам скоро да оставя бездействието, което нежно чопли из ъгълчетата на ума ми, и да се хвърля в грубото ежедневие, което поглъща миговете ми. Изумително е как, когато единственото ми задължение е да не върша нищо, се чувствам като затворник. Явно свободата не е в липсата на задължения и отговорности.

Понякога прокарвам пръсти през новите си белези. Плъзвам ръката си почти сладострастно и изучавам новите грапавини. Свикваме да живеем заедно. Свикваме да се усещаме и да отхвърляме отчуждението. Изучавам чувството собствената ми кожа да ми е неприсъща, топла и леко изтръпнала. Понякога мразя това, което докосвам...

The loneliness of the long-distance runner...

Out of the silent planet

Искам отново да съм на разбиващ концерт, където нищо друго няма значение. Имам глас, цялата съм глас и удоволствие, подскачаща топка плът, в чиято глава няма капка мозък. Безвремие. Безвремието е концерт на Judas Priest, безвремието е да крещиш с Iron Maiden и да вадиш от безплодната утроба на душата си всяка емоция, и да я запокитваш далеч от себе си, само за да се завърне десетократно, стократно увеличена от басовете на озвучителната техника.

Искам да удавя страха във вино, в метна с мляко или в 20 текили. Искам да събудя най-тъмните си кътчета и да повярвам, че всичко това е просто сън, онази адска наркоза, в която имах чувството, че нещо ме изгаря. А после... После да става каквото ще...