Ламинат

Понякога ми се иска да разчупя условностите, да избягам от предопределеното ежедневие, от рутината и безсилието. Желанието ми е като на всеки друг - просто копнеж, хрумване, което минава през мен и оставя кървава следа. Нуждата ми да се бунтувам остана на 4-5 години зад мен, заедно с цялата лудост, със способността да чувствам истински и да се наслаждавам пълноценно както на болката, така и на щастието. От какавида в стъклен пашкул, която се оглеждаше с любопитство и без страх, се превърнах във всичко, което нито тогава, нито сега харесвам, отрекох се от повечето неща, които правеха живота ми различен.

Не искам машина на времето. Сякаш съм ламинирана срещу всяко чувство, а вътре под тънката пластмаса е толкова горещо и задушно. Просто не искам светът и чувствата да се плъзват по мен, докато дремя в чекмеджето.

Зов за завръщане

- Значи ти се върна.
- Човек трябва да умее да се връща.
- Да, човек може всичко да преживее, да стигне много далеч или много ниско, но трябва винаги да умее да се връща.
- Защото достигне ли до някъде, от където не може да се върне, неговият жизнен път е свършил.

Йордан Бозушки, "Роб на свободата"

Понякога обичам да се връщам. Всеки обратен завой е начин да преоткриеш пътя, който си изминал.

Понякога мразя да се връщам. Всеки обратен завой е среща с призраците от миналото.

Днес е ден за завръщане, за преоткриване и удоволствие от хвърлените назад погледи. Flowing Tears звучат в слушалките и аз си спомням Варна, морето и сините вълни. Спомням си Nox, с който не сме обелили и дума от векове, спомням си компанията, Мариян и чудесния Джулай, който си спретнахме в края август.

Пясъкът се трошеше под краката ни, огънят не можеше да ни стопли, но го пазехме сякаш от това зависеше животът ни. Морето се плискаше в краката ми, а в далечината проблясваха корабчетата. Слънцето изплува бавно от хоризонта, а рибарите ни поздравяваха и ни се усмихваха.

Връщането у дома бе едно от най-хубавите в живота ми. Когато си далеч от оковите на собственото си ежедневие, онова, което познават всички, можеш да бъдеш свободен. Можеш да забравиш и просто да бъдеш.

Много дълго време се връщах към онези дни с известна доза тъга, надувайки от компа музика, която да е в унисон с мрачните ми настроения. После музиката се изличи от моя компютър, от мен, от спомените ми. Ето ме сега, музиката е същата, но спомените ми носят само радост и лека носталгия по времето, което е безвъзвратно отминало. Една сълза се спотайва в ъгълчето на очите ми, но не съжалявам за нищо. Надявам се.

...and in the distance I'm alive...