Песен на деня - 15 април 2009

Сънувах доста странен сън, в който получих две предложения за брак. Едното бе придружено с пръстен. Другото - с гривна и много страстна целувка, с доста сълзи и категоричното "Мога да ти кажа "Да", искам да ти кажа "Да", но няма да го направя. Не съм готова за това. Попитай ме пак." Не това е важното обаче. Сънят бе наситен емоционално и ме събуди с усмивка и лека нотка носталгия. Насън целувките са хубави. Особено когато не си се целувал с жар от дълго време.

Texas - Can't Resist

I know I can't resist
I believe that you told me
A promise lives with lie
Such you tease as you hold me
There's hunger in your eyes

That's the way that I remember you
When the sun was high
And the nights were cool
It seems that lately
I just dream of days
In the silver sky
That I can't be rain

Chorus:
I know I can't resist
I never wanna fall asleep
I only wanna die in deeper
That I tried and tried and tried to walk away
I am scared of what I missed
But don't you know it taste so sweet
I only wanna die in deeper
That I tried and tried and tried to walk away

That's the way I remember
The summer sun was high
To the cold of November
I'm still in silver sky

That's the way that I remember you
When the sun was high
And the night were cool
It seems that lately
I just dream of days
In the silver sky
That I can't be rain

Chorus

I'm falling for your sentimental charms again
I'm finding it so hard to break it
But everytime the pleasure turns into pain
I'm more inclined to stand to take it

This is the way I remember you
The sun was high
And the night was oh so cool
It's how I remember you

Chorus

You know I can't resist
You know I can't resist
You know I can't resist

Песен на деня - 19 март 2009

Сутрин сънят върху клепачите е като тънка коричка лед над локва. Отдолу има кал и дъжд, и време, и чужди отпечатъци. Достатъчно е реалността да почука с нокът отгоре и ледът се разпуква, прорязва окото и съзнанието с острите си листове от студ и се разтапя. Настъпва утрото.

Right now is where you are. In a broken dream.

Thunder - In A Broken Dream

Every day i spend my time, drinking wine, feeling fine
Waiting here to find a sign, that I can understand
yes I am
In the days between the hours, Ivory towers, bloody flowers
Push their heads into the air
I don't care if I ever know, there I go

Don't push your love too far
your wounds won't leave a scar
Right now is where you are, in a broken dream

On the pad before my eyes, paper cries, telling lies
The promises you gave, from the grave of a broken heart
In the days between the hours, Ivory towers, bloody flowers
Push their heads into the air
I don't care if I ever know, there I go

Don't push your love too far
your wounds won't leave a scar
Right now is where you are, in a broken dream

Did someone bow their head?
Did someone break the bread?
Good people are in bed, before nine o' clock

Every day i spend my time, drinking wine, feeling fine
Waiting here to find a sign, that I can understand
yes I am

Oh, don't push your love too far
though your wounds won't leave a scar
Right now is where you are, in a broken dream

Here what I say, okay!
I sit here in my lonely room
Ivory towers, bloody flowers
I sit here in my lonely room
Right here in my lonely room
Uh, that's where you are
Yeah

Песен на деня - 11 март 2009

Има дни, в които не вали. Слънцето се пързаля по покривите, капчуците ронят сълзи по зимата, а локвите са се скрили под фини корички лед. В един такъв ден сънят е способен да прогони усмивката от лицето и да я задържи в лепкавия си капан. Сънувах... Хубави неща, от онези, заради които ти се иска цял ден да вали.

Ion - Goodbye Johnny Dear

Just twenty years ago today, I grasped my mother's hand,
She kissed and blessed her only son, going to a foreign land;
The neighbours took me from her breast and told her I must go,
But I could hear my mother's voice, though her words were sweet and low.
Goodbye, Johnny dear, when you're far away,
Don't forget your dear old mother far across the sea;
Write a letter now and then and send her all you can,
And don't forget where e'er you roam that you're an Irishman.

I sailed away from Queenstown, that is the cove of Cork,
A very pleasant voyage we had and soon we're in New York;
I'd plenty of friends to meet me there and work I got next day,
But with all the hospitality I could hear my mother say.

Goodbye, Johnny dear, when you're far away,
Don't forget your dear old mother far across the sea;
Write a letter now and then and send her all you can,
And don't forget where e'er you roam that you're an Irishman.

One day a letter came to me, it came from Ireland,
The postmark showed it came from home, it was not my mother's hand;
'Twas father who had wrote to say that she had passed away,
And just as if from Heaven above I could hear my mother say.

Goodbye, Johnny dear, when you're far away,
Don't forget your dear old mother far across the sea;
Write a letter now and then and send her all you can,
And don't forget where e'er you roam that you're an Irishman.

Песен на деня - 27 януари 2009

Тези дни си позволявам да се будя малко по-късно. Уча за изпита в петък и релаксирам в миговете, в които не се опитвам да си натъпча „Илиада” в мозъка. Да дремеш до малко по-късно има едно сериозно предимство – може и да събудиш с главоболие, но няма да си в лошо настроение. Затова и днес няма да си избера нещо в стил „сдух”, а ще заложа на мачкащ звук.

Rob Halford (Fight) – Nailed To The Gun

Песен на деня - 24 януари 2009

Спах някъде до 11, когато ме съуди звънецът. Беше грешка, разбира се. Грешките обаче винаги са достатъчни, за да те измъкнат от лапите на съня. В моя случай бях супергерой, част от латиносериал, бях влюбен в 15-годишна, която се венчаваше във високопланинско селце. Докато си се признавахме в любов в един басейн и покрай нас подскачаше куче, долових дим от пожар. Хукнах да се преобличам в супер костюма си и да спасявам селцето, докато селяните панически бягаха. И звънецът звънна.

Да, да се върна все пак на песента на деня. Пак ми е едно такова флиртаджийско, докато се чудя как да си направя съботата по-интересна и да избягам от задълженията си. Те не останаха кой знае колко много закачливи песни, така че:

Mamma Mia! - Take A Chance On Me

Back To The Primitive

All alone in space and time - there's nothing here but what's here's mine.

Будя се няколко минути преди часовника да разнесе противния си звън между моите бъдещо бивши стени. Отварям очи в почти пълно съзнание, докато капки светлина си пробиват път през завесите. Слънцето никога не ме буди, защото в моите прозорци има само залези. Смътен страх пълзи по тялото ми, слива се с тягостното очакване да се случи нещо ново, различно, необикновено. Чаршафите ме притискат в стоманената си прегръдка и аз не мога да разкъсам кордона на стадото овце, които пасат от дюшека ми. СЪвсем виртуално, разбира се - влюбени овце, които пасат страст от човека между тях. Овце-вампири, овце-покровители, овце-пазители.

Когато, опити от сън, те най-сетне ме пускат, мога да си поема дълбоко дъх и да се надигна от леглото. В смътно бленуваното отвъд ме чакат студ, страх от хищниците, които ме дебнат, и увереността, че трябва да изляза навън, за да ловувам.

Миризмата на земя ме плаши.

In the misty morning

Сънят се отцежда с мъка от тялото ми. Замаяна съм, а в стомаха ми още дебне спомен от вчера - топка горчивина и страх, слети в едно, които пълзят към сърцето ми.

Обожавам водата, тя може да отмие всичко. Докато капките блестят по кожата ми, а хавлията лепне върху мен, мога да се чувствам в относителна безопасност. Знам, че съм си у дома, че каквото и да ме очаква навън, може да почака. Нямам отговорности, почти нямам страхове. Докато не сваля хавлията и не остана съвсем гола пред гардероба. Ето тогава започва денят, там започва светът. Суха съм и с мъка пристъпвам към задълженията си - обличам се, приготвям се да изляза и да посрещна шума, хората и ужаса от едно и също всекидневие. Всеки божи ден...

I can say I'm not lost. Дали ще е вярно? Поне веднъж.

Gorgeous Sunday morning

Сънувах, че чупя зъбите си с бодливата тел, която се опитвам да извадя от устата си. Как попадна там? Тичах нагоре по някакви стълби, които завършваха с плет бодлива тел. Опитах се да премина...

Сънищата ми са цветни - не просто тъмен фон с отделни цветни акценти, а пълнокръвни ярки сцени. Кога се случи? Дали не започна миналата нощ, когато сънувах, че заклещвам палеца си в парче горящо дърво, докато затварям прозореца, за да не бие дъждът вътре?

Сънувах, че чупя зъбите си с бодлива тел, вадя пломбите си и раздирам устата си.

Закусвам корнфлейкс с киви, натрошени шоколадови бисквити и много мляко. Небето е мътно като прозорец на панелка. Не вали - небесната шир не си го изтръсква след като е препикала поредната леха със зеле и чак до хоризонта хорските домове тънат в сиво.

Сън

И тази сутрин ми горчи по устните. Сънят ме изостави.

Върху небцето си усещам вкуса на кръв - тежък и метален. Сякаш в съня ми, в нощта ми, от дълбините ми собственото ми тяло е изплакало сълзите си.

Кошмар по липса на по-подходяща дума.
Понякога сънувам онова, от което имам нужда. Сънувам, че най-после то е в ръцете ми. Сънувам онова, което би трябвало да се нарече щастие. А съзнанието ми нашепва през образите, че сънувам, че там няма нищо, че рано или късно ще се събудя. Когато отворя очи, по устните ми лепне горчилката на безвъзвратно загубеното, на никога неизживяното. В ъгълчетата на очите ми замръзват сълзите, а вместо мен - ридае цялото ми същество.

Не искам нищетата на сънуваното битие, в която целият живот остава да се лута из кошмарите.