Целувка

Понякога имам нужда да запаля. Просто така. Не заради някакво удоволствие, удовлетворение или нещо друго. Имам нужда да прокарам нежната хартия между устните си, да получа целувка, за която копнея. Със страст и до дъно.

Слагам цигара между устните си и поднасям огънчето към лицето си. Ведъж на всеки няколко години. Жадувана целувка, необвързваща, дълга. Безкрайна. Снабдена с необходимата горчивина, с неизбежната горчивина във всяко едно вдишване. Вътре няма сладост, няма наслада. Остатъци от болка, която поемам с всеки дъх. Като оправдание, като извинение, като угризение. Като любов.

Понякога ми се струва, че мога да потъна в тази целувка. С цялата страст, която ми липсва сега. Мога да се разтворя под милувката, мога да я прекъсна, когато поискам. Мога да я превърна във всичко, от което имам нужда. В теб, в него, в някой друг. В себе си.

Мога да си играя с език, да хапя, да се отдръпвам и да се отдавам. Да горя в чувството.

Последните няколко милиметра до филтъра са неимоверни горчиви. Задушават ме, тровят ме. Като последната глътка вино на дъното, като последния тласък преди истинския оргазъм. Като целувка на раздяла. След тях свършва всичко. И никога нищо не е същото.