понеделник, 3 септември 2007 г.

Молитва

Помогни ми...
Да повярвам, че има смисъл във всяко следващо утре.
Да прегърна себе си и да обикна онова, което съм, да разбера онова, което искам да съм, и да посрещна онова, в което се превръщам.
Да потопя душата си във вярата, че там, някъде има някой, който винаги ще ме чак да го открия, за да ми покаже света.
Да продължа да се надявам, че мечтите са постижими и че няма да съжалявам за нито една от тях.
Да не забравям, че вселената може да се побере в целувка - по-дълга от вечността и по-дълбока от Марианската падина.
Да намеря близост, в която мога да се променя, да загърбя студенината и да дам любов.
Да преоткрия всичко...

Не искам от страните ми да прелива пустота, в която губя всеки миг.

1 коментар:

  1. Не познавам, онова което обичаш,
    все пак виждам теб - скрита под одеалото.
    Побутвам те леко и питам:
    "Искаш ли да си направим чай?"

    ОтговорИзтриване