Сънят се отцежда с мъка от тялото ми. Замаяна съм, а в стомаха ми още дебне спомен от вчера - топка горчивина и страх, слети в едно, които пълзят към сърцето ми.
Обожавам водата, тя може да отмие всичко. Докато капките блестят по кожата ми, а хавлията лепне върху мен, мога да се чувствам в относителна безопасност. Знам, че съм си у дома, че каквото и да ме очаква навън, може да почака. Нямам отговорности, почти нямам страхове. Докато не сваля хавлията и не остана съвсем гола пред гардероба. Ето тогава започва денят, там започва светът. Суха съм и с мъка пристъпвам към задълженията си - обличам се, приготвям се да изляза и да посрещна шума, хората и ужаса от едно и също всекидневие. Всеки божи ден...
I can say I'm not lost. Дали ще е вярно? Поне веднъж.
Обожавам водата, тя може да отмие всичко. Докато капките блестят по кожата ми, а хавлията лепне върху мен, мога да се чувствам в относителна безопасност. Знам, че съм си у дома, че каквото и да ме очаква навън, може да почака. Нямам отговорности, почти нямам страхове. Докато не сваля хавлията и не остана съвсем гола пред гардероба. Ето тогава започва денят, там започва светът. Суха съм и с мъка пристъпвам към задълженията си - обличам се, приготвям се да изляза и да посрещна шума, хората и ужаса от едно и също всекидневие. Всеки божи ден...
I can say I'm not lost. Дали ще е вярно? Поне веднъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар