вторник, 4 септември 2007 г.

Moving on

Репих, че тук е време за промяна. Защо? Защото може би започвам отначало. Връщам се към едно битие на писмено съществуване, в което всичко изречено е по-ценно от късче злато. Думите не трябва да се изричат напразно, защото се изхабяват. Когато ги изписваш, оставяш следа. Когато присвиваш устни, барабаниш с езика по зъбите си и свистиш през гласните си струни, за миг всичко се изчерпва.

Иска ми се да вярвам, че от днес всяко бъдещо "Обичам те..." ще е по-истинско, защото няма да е казано напразно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар