понеделник, 29 октомври 2007 г.

Тук

Стените ми греят в зелено, а до мен с листа плаче растението, което в събота ми върнаха умиращо. Видях името си, видях мастилото върху хартията, потънах в суетата да знам, че нещо от мен се е отпечатало върху действителността.

Не ми е уютно тук. Не харесвам новия си дом. Все още е толкова празно, че чувам как самотата се отърква в стените и шепне сладки приказки на хилядите разхвърляни вещи. Липсва ми домът, липсва ми малката топка козина и нокти, която разливаше топлина в скута ми и с любов пазеше сънищата ми. Все още не съм щастлива тук, но се надявам да се науча. Искам да се науча, искам да преоткрия себе си сред зелените стени, под капана от сънища, сред пустотата, която се плиска между многото стени. И искам да приключа това, което влача вече толкова години. Страх ли ме е?

Не съм щастлива тук.

2 коментара:

  1. Спокойно, скоро ще одухотвориш дома с присъствието си, а това, което влачиш толкова години може все пак да има някаква стойност за теб.

    ОтговорИзтриване
  2. Скоро :) Много го обичам това неопределено обстоятелствено пояснение за време. В мислите ми се прокрадва еретичното желание да надраскам името във всеки ъгъл и от там да започна да запълвам стените. С нещо.

    Товарът си тежи на мястото.

    ОтговорИзтриване