вторник, 30 октомври 2007 г.

Светлина в края на тунела

Трябва да се науча да вярвам на сънищата си. Когато нощите ми са пълни със стремглави спускания по стълби, на следващия ден неминуемо се срещам с падението. В някаква форма. Или в повече от една.

Около мен валят добри новини. Аз пък, за разнообразие, открих утеха във вещите. Макар и в най-убития апарат, който предлагаха Jeff. По-лека с две банкноти, но по-тежка с една Motorola, поех към дома и към едно утре, за което не жадувам особено. „Всичко ще е наред,” както казват всички, а всички останали ще пълним пространството си с ненужни вещи, когато имаме нужда от утеха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар