сряда, 7 ноември 2007 г.

Посттравматично

Върнах се. Преди два дни.

Едва сега намерих време за другия си дом, за мястото, където бягат мислите ми, където отива несподеленото и неизреченото. Страх ме е да пиша и да говоря. За това, което свърши, за това, което започна. В мен още има болка, а до трите белега полегнаха още два.

Отново си спомням. Всичко. Липсата на контрол, унизителната беззащитност, безсилието и желанието да покажа, че съм жива. И онова успокоително „Отдавна свърши,” след което вече нямаше място за сълзи.


Върнах се. И мисля, че пак съм друга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар