събота, 17 януари 2009 г.

За липсата

Раздвижвам пръсти в пустотата на отсъствието ти. Не е студено - наелектризиращо е. Как мога да усетя, че те няма, ако не си изчезнал и от контурите?

Излъгах.
Щом виждам липсата ти през стъклената тишина, не съм обръгнала на празнотата. Как мога да запълня едно пространство, в което отдавна съм едва наполовина?

Сега, размита в очертанията на липсата ти, се срещам с всички призраци на чувствата. В очите ми се отразява миналото и знам, че бъдещето няма да ми го прости.

2 коментара:

  1. Когато те няма - не искам да чувствам!
    Без теб съм и целия стят посивя!
    Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
    Не плача, а името твое зова.

    И тежки са дрехите - няма да топлят,
    студенината обхваща плътта.
    Дочутият смях ми звуче ката вопъл -
    сред хора съм, ала е в мен пустота!

    ОтговорИзтриване