Раздвижвам пръсти в пустотата на отсъствието ти. Не е студено - наелектризиращо е. Как мога да усетя, че те няма, ако не си изчезнал и от контурите?
Излъгах.
Щом виждам липсата ти през стъклената тишина, не съм обръгнала на празнотата. Как мога да запълня едно пространство, в което отдавна съм едва наполовина?
Сега, размита в очертанията на липсата ти, се срещам с всички призраци на чувствата. В очите ми се отразява миналото и знам, че бъдещето няма да ми го прости.
Излъгах.
Щом виждам липсата ти през стъклената тишина, не съм обръгнала на празнотата. Как мога да запълня едно пространство, в което отдавна съм едва наполовина?
Сега, размита в очертанията на липсата ти, се срещам с всички призраци на чувствата. В очите ми се отразява миналото и знам, че бъдещето няма да ми го прости.
Когато те няма - не искам да чувствам!
ОтговорИзтриванеБез теб съм и целия стят посивя!
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
Не плача, а името твое зова.
И тежки са дрехите - няма да топлят,
студенината обхваща плътта.
Дочутият смях ми звуче ката вопъл -
сред хора съм, ала е в мен пустота!
Много е прочувствено...
ОтговорИзтриване