Кланица пет, или кръстоносният поход на децата

Първата ми среща с Вонегът се оказа една от най-хубавите първи срещи в живота ми. Прекарахме заедно часове, без да можем да се откъснем един от друг. Слушах разказа му като омагьосана и след един следобед заедно бях убедена, че съм влюбена. От тази среща си отидох взела, грабила с пълни шепи, а не ограбена.

Mind-shattering е единственото, което можах да напиша за "Кланица пет" в Goodreads. За повече нямах сили, а не ми достигаха и думи.

Тук няма точно сюжет. Няма точно добри и точно лоши. Всичко е мъничко реално и повече абсурдно. Но и животът е такъв - бяга от подреденото повествование на книгите, излиза от контурите и много рядко ти позволява да сложиш етикет на участниците. Така че, може би, "Кланица пет" е парченце живот, неизмислен и невъобразен. "Кланица пет" е всичко, което искам от една книга - да ме остави друга.

---

"[...]а после бе време да си вървим, винаги е време да си вървим."

"И аз се запитах за настоящето: колко е дълбоко, колко е широко, колко от него мога да задържа за себе си."

"Никакво изкуство не е възможно без танц със смъртта."

"За пазачите, които сновяха отвън, край влака, всеки вагон стана отделен организъм, който ядеше, пиеше и се изпражняваше през вентилаторите. Понякога той говореше или крещеше през вентилаторите. Вътре влизаха вода, черен хляб, суджуци и сирене, а излизаха лайна, пикоч и думи."

"Онова, което четем в нашите книги, е дълбочината на много прекрасни моменти, видени едновременно."

"Това е едно от нещата, които земните могат да се научат да правят, ако вложат достатъчно усилие: да съсредоточават вниманието си върху хубавите периоди от време и да не обръщат внимание на страшните."

"В края на краищата един от главните резултати на войната е, че човек престава да бъде личност."

Кърт Вонегът, "Кланица пет, или кръстоносният поход на децата", 1977

Владимир Филипов, превод, 1994