Очаквах блясък и разгул, приключения и кой знае защо - разказ за един великолепен измамник, който си пробива път във висшето общество. Получих руините на една любовна история, погълната от лекомислие. Срещна ме не очарователен разказ за амбицията в началото на 20. век, а поток от думи, разкъсан от подводните камъни на сюжета.
"Великият Гетсби" е още една история за любов - не много дълбока, не много вълнуваща. Библиотеките са пълни с тях. Но отвъд това има и друго. Там е Ню Йорк от началото на миналия век. Страниците са населени с образи на хора от висшето общество. Те пият, пушат и живеят, както им харесва - на мига, капризно и малко истерично. Те са постоянно пияни, за да избягат от скуката. Или защото такава е обществената норма. За тях последствията нямат значение. Другите не съществуват.
В пияния пашкул са потънали и няколко образа, които крещящо не му принадлежат. Изглеждат като част от него, държат се като част от него, но, малко или много, са външни. Те също пушат, пият и живеят, както им харесва. Но те имат души. Те преследват мечти. За тях другите съществуват.
"Великият Гетсби" е история за малките изгубени души на големите, които имат всичко.
---
"[...]съкровените тайни на младите хора или поне думите, с които те ги разкриват, са обикновено заимствани и страдат от явни премълчавания."
"Сега, когато слънцето грееше и пъпките на дърветата се разпукваха на цели кичури с бързината на ускорен филм, аз изпитвах добре познатото чувство, че с лятото животът започва отново."
"Погледнат от моста Куинсбъро, градът винаги изглежда така, сякаш го виждате за първи път, сякаш за първи път ви дава безумни обещания, че ще ви разкрие цялата тайнственост и красота на света."
"Американците, които са съгласни, дори жадуват да бъдат роби, винаги упорито са отказвали да бъдат селяни."
"В тази горещина всяко излишно движение представляваше опълчване срещу обичайния ход на живота."
Ф. Скот Фицджералд, "Великият Гетсби", 1925Нели Доспевска, превод, 1986
Няма коментари:
Публикуване на коментар