Показват се публикациите с етикет публицистика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет публицистика. Показване на всички публикации

четвъртък, 26 март 2009 г.

На ниво в "Добро"


Ако имате път през парка „Заимов”, едва ли сте пропуснали да забележите пица-ресторанта с човечето отпред. Заведението е залепено до тенис кортовете, с лице към „Янко Сакъзов” и по-скоро в западната половина на обществената градина. Обикновено лятно време масите му под кестените са щурмувани от щастливо бъбрещи хора, а през зимата веселата глъчка от вътрешността лесно може да ви примами да се отбиете вътре.

http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1778&ttl=na-nivo-v-dobro

понеделник, 15 декември 2008 г.

Понеделник... или как се чакаха тролеите

Започвам този израз на негодуванието си сравнително спокойна. И с ясното съзнание, че освен в България, това се случва и на други места по света. В Афганистан и в Нигерия, например. Но надали в Европейския съюз. Неизказаното, което се крие в моето пълно с омерзение „това”, всъщност са 50 минути, в които тролей 2 не дойде. В понеделник сутрин. А след това измина за 40 минути разстоянието от Хаджи Димитър до НДК. В едната посока.

петък, 17 октомври 2008 г.

Люксембург - Великото херцогство на чудесата, част IV

Третият ден далеч от дома ме посреща със ситен дъждец. Небето е надвиснало над хотела и рони малокалибрени куршуми, които блъскат по стъклото. Днес планирам да огледам за последно Мондорф и да видя онова, което съм пропуснала. Целта ми е църквата, покачена върху възвишение в сърцето на градчето.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1359

сряда, 8 октомври 2008 г.

Сезонна чистка в гардероба


Есента е онзи сезон, когато вадим зимните дрехи и ги настаняваме на мястото на летните. Тениските и късите панталони потъват в най-долните рафтове, а пуловерите изскачат на преден план. Това обаче е и най-подходящото време да изхвърлиш малките си мръсни тайни, заедно със старите дрехи и да си освободиш място за свеж въздух. Въпросът обаче обикновено се корени в това да преодолееш сантименталността си и да изхвърлиш миналото. Откъде да започнем?

http://www.sivosten.com/content.php?review.1341

вторник, 7 октомври 2008 г.

Люксембург - Великото херцогство на чудесата, част III

Една нощ по-късно. Часовата разлика от само час ми се отразява зле. За сметка на това мързелуването в банята успява да ми върне тонуса и да ме активизира за нови приключения. Предстои ми поредният ден обучения, сред които най-итересни се очертават уъркшоповете и... Малка екскурзия до Рьодемак, Франция.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1337

събота, 4 октомври 2008 г.

Люксембург - Великото херцогство на чудесата, част II

Добре. Признавам си, че преди да поема из улиците на люксембургското спа градче, задължително си сменям обувките, че и дрехите с тях. Психически се подготвям да обикалям до след мръкване и да снимам всичко, което мога. Като се започне от околностите на хотела и се стигне чак до изходите на Мондорф.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1331

петък, 3 октомври 2008 г.

Люксембург - Великото херцогство на чудесата, част I

Пътуването е изумително преживяване. Не защото от точка А се озоваваш в точка Б, В или която и да е друга буква. Изумително е, защото те променя – с тракането на влака по релсите и с грохота на самолетния двигател. Никога не си същият, когато се завърнеш у дома.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1329

вторник, 16 септември 2008 г.

Краят на купона


Колкото и да не ми се иска, време е да си го призная. Лятото е на доизживяване и единственият начин да променя този тъжен факт е да си хвана самолета до Австралия. Дъждът се настанява трайно в софийското ми битие, а локвите са надупчили улиците като швейцарско сирене. С други думи – май е време да пенсионирам колелото до пролетта.

http://www.sivosten.com/content.php?review.1299

четвъртък, 6 септември 2007 г.

Романтика ли?!

Големият минус на романтиката е, че [клише] тя е поезия, която умира в сблъсъка си с прозата [/клише]. Не става въпрос за литература, разбира се, макар че и тя има пръст в красивите жестове. По-скоро е намесено онова ежедневие, които изцежда последните капки сила и въображение в името на едно нищо и никакво живуркане. Обратно при метафорите. Прозата изправя поезията до стената, разстрелва я без да й мигне окото и после пали цигара над трупа й. Като някой радетел на тоталитарен режим след секс.

http://www.sivosten.com/content.php?review.604

сряда, 8 август 2007 г.

Еко акции за душата


Забелязвате ли как съзнанието постепенно се замърсява. От всичко прочетено, видяно, чуто или измислено върху него остават не само плодородни наноси, но и безброй петна мазут, използвани презервативи и миризливи торбички. Само че екоорганизации за борба със замърсяването на съзнанието не съществуват. Всеки се спасява поединично.

http://www.sivosten.com/content.php?review.577

понеделник, 9 юли 2007 г.

Hattrick®

Преди една година лятната скука и любопитството ме накараха да стана част от Hattrick® (досущ като другите близо един милион потребители). С няколко клика се превърнах в мениджър на виртуален футболен отбор, който се развива в реално време. Сега, малко повече от три сезона по-късно, все още я има тръпката от играта на контрол, в която Фортуна обича да се намесва.

http://www.sivosten.com/content.php?review.551

понеделник, 14 май 2007 г.

Разпръсни ме - подреди ме


В далечната 1760 г. в Лондон картографът Джон Спилбъри изобретява картинния пъзел във вида, който познаваме днес. Върху дървена плоскост той прикрепва една от своите световни политически карти, която разрязва по границите на всички държави. Получената “разрязана” карта той лансира като учебно помагало по география. Едва половин век по-късно (около 1820г.) пъзелите излизат от сенчестата роля на учебни помагала и се превръщат в интересен и относително достъпен начин да прахосваш свободното си време.

http://www.sivosten.com/content.php?review.498

събота, 12 май 2007 г.

Да попътуваме заедно

Бременността е пътуване, което можеш да предприемеш с абсолютна увереност или с хиляди съмнения. И винаги с тъничкото гласче на страха, което звучи в главата ти и задава безброй въпроси. С възходи и падения и неизменната нужда някой да ти подаде ръка. За да достигнеш края, където започва съвсем друг път.

http://www.sivosten.com/content.php?review.496