Обичам да чета. Имам нужда да чета.
Понякога просто ми се иска да потъна в страниците, в друг свят, в друг живот, сред други хора. Така почивам. Така оцелявам. Така продължавам напред.
Израснах в къща, пълна с книги. Научих се да чета, защото обичах да ми четат приказки. Пораснах и започнах да си купувам книги. Започнах да мечтая за свой дом, пълен с книги. За цяла стена, облечена в книжни гръбчета. За цяла стая, в която има само книги, огромен прозорец, лампа и удобен диван/канапе/кушетка. Уютът - това са книгите. И кухнята, в която нещо къкри на печката или се пече във фурната.
Вероятно този спомен от детството, който неусетно се превърна в мечта за бъдещето, толкова дълго беше причина да отричам електронните книги. Но случайността се случи, както би казал Вонегът, и моментът бе така конструиран, че вече си имам Sony Reader. Лъскав и червен. И пълен с книги - толкова, колкото няма хартиени в библиотеката в новия ми дом.
Малката джаджа със сив сензорен екран, който на допир няма нищо общо с чувствеността на страниците, ми върна книгите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар