Някъде около обяд у мен се пробуди желанието след работа да си устроя палачинкова оргия. От онези с купища ароматни палачинки, обгръщащи течен шоколад или домашен конфитюр, или плодове, или комбинация от каквото стомахът ми си поиска. Горчивият ми опит от миналото обаче ме наведе на мисълта, че може би е време да експериментирам с тестото и да се пренасоча към рецепта, която няма да дава чак толкова жилав резултат. Зарових се из дебрите на Google с доста красноречивото търсене за „тесто за палачинки”. След кратко Интернет изследване и анализиране на спомените ми за разни тайнствени микстури на приятели се изправих пред сложната дилема „С газирана вода или с бира? Или може би с ром? Или с овесени ядки?”. Докато се чудех и чаках денят да отброи последните часове работно време, в главата ми изникна мъдрият завет на майка ми „С бира всичко е добро!” и това някак предреши избора ми. Тук обаче възникна далеч по-сериозният въпрос на коя бирена рецепта да се спра. Очевидно Интернет потребителите не бяха постигнали консенсус по въпроса и ми се наложи да се почудя още известно време върху вариантите за бира, бира и вода, бира и мляко и разни други екстри, при които всъщност ароматната напитка е част от плънката. Тук обаче надделя убеждението ми, че млякото е стожер на палчинковото тесто и без неговата намеса моята малка оргия ще е обречена на шуплест, прегорял или парцалив неуспех.
http://www.sivosten.com/content.php?review.1438
