Мързелива неделя. Часовете се влачат толкова бавно, че сякаш се здрависвам с всеки от тях и провеждаме дълъг разговор за арабската им рода.
-Как е леля ти? А нейната леля? А чичото на стринка ти? А тъщата? Иначе и аз съм добре, мда. И все пак как казваш, че е десетият син на природената ти сестра?
И все в този дух до следващия час, когато часовникът ще пропищи. И ние ще започнем от самото начало.
Скуката е в състояние да убие удоволствието от простото мързелуване, което мързелуване, от своя страна, се състои в изключване на абсолютно всички обичайни задължения. Без да броим листовките, разбира се. Те не са задължение, те са привилегия! Решаването им трябва да стане като дишането. Трябва да ги слея с ежедневните си физиологични процеси, да ги сведа до механична дейност на тялото и ума. Опитите засега са неуспешни, но пък определено продължават.
Успях да разсея скуката с една спонтанна разходка - чист каприз на преумореното ми от мързелуване същество. Навлякох набързо няколко дрехи и изхвърчах от вкъщи.
Безцелна разходка. Само аз и музиката в слушалките. И подрънкващите в джоба ми ключове. Студът щипеше лицето ми, изсушаваше кожата ми, а тялото ми гореше от движението. Топлинката вътре в мен ми стигаше да се усмихвам и да се разхождам. Улици, подлези, тротоари. Адски много сгради.
Много е странно да излезеш от пустата пресечка на някоя голяма улица, където хората и колите изобилстват. Лутал си се между панелките и отживелите тухлени къщички, а в следващия момент се чувстваш погълнат от потока около себе си. От всичките светлини. А в моя случай - от играта, която изиграх с пътните знаци.
-Ти си "Престоят и паркирането забранени!". А ти - "Път с предимство". Тук има знак за предварително престрояване, а там - лента за движение на товарни автомобили.
Знак след знак умората се загнезди в колената ми, а студът започна да лази по гърба ми. Реших да се прибера. А до мен, на последната спирка, една жена ядеше шоколадови бонбони. Още ме преследва горчивата миризма на пияните вишни. Натурален шоколад, някакъв ликьор и спаружена вишна. Странно много горчилка в един бонбон. Толкова горчиво, че чак нямаш търпение да сключиш устни около следващия. Толкова е хубаво.
Шоколадът и маслото трябва да се стопят на вода баня. За целта е добра идея да използвате голяма тенджерка от алпака и касерола с по-малък диаметър. Убедих майка ми, че шоколадът ще загори, ако не го разтопим по тази технология и я изнудих за водната баня. След което заплувах в своите лични асистентски води. Бутнах маслото в касеролата, натроших внимателно и с много любов блокче и половина какаово великолепие и започнах да бъркам. С още повече нежност. Ако отделите достатъчно време и удоволствие на това приготвяне на шоколада, ще установите, че топенето на водна баня, с цялото разбъркване, е истинско пиршество за сетивата. Движението на ръката се забавя от сгъстяването на сместа, наоколо се разнася наситеното ухание на какао, езикът предвкусва онова, което ще се случи по-късно... Докато аз преживявах малък катарзис, майка ми се бореше с яйцата и захарта.
