събота, 16 май 2009 г.

Мокро утро

Източник на изображението: http://www.10klakes.com/blog/wp-content/uploads/2009/03/spring-rain.jpg

Не, далеч съм от мисълта за съботна еротика. Просто днес утрото дойде с една от онези пролетни бури, които идват като мимолетно увлечение или любов от пръв поглед. Пречисти въздуха и изчезна. Едва ли трая и повече от пет минути с вятъра, който огъваше сърцето ми и караше гредите на покрива да скърцат, и с оглушаващия порой. После асфалтът остана мокър, листата на дърветата и тревата миришеха на онази свежест, която обещават по рекламите за перилни препарати, но никога не можеш да намериш в пералната си машина, а аз се разделих със снощното главоболие и съмненията дали да изляза с колелото.

В днешната работна събота поех към работа на велосипед. При това с огромна доза ентусиазъм, защото довечера мисля да се включва в преброяването на велосипедистите (за повече инфо цъкни точно тук). Ще си тръгна по-рано от службата и ще запраша със страшна скорост към зала Универсиада. Мисля да стигна до Орлов мост и оттам да се пусна по „Иван Асен” и „Шипченски проход”.


Въпреки че беше мокро, въпреки че макар и с калници, успях да си оплескам раницата, въпреки всичко пътуването тази сутрин беше чудесно. Въздухът беше още хладен от дъжда, нямаше много хора и коли, а в парка „Заимов” цветовете на кестените бяха оцветили черните алеи в бяло и розово. Далеч беше от естетиката на цъфналите вишни в Япония, но беше красиво и особено да премина с тежките гуми на колелото си върху тази отронена покривка. Оставих следа след себе си, но не съм особено горда от това.

Що се отнася до вчерашния ден – най-накрая имах възможността да тествам новата велоалея, в която се превръща пешеходната зона по бул. „Цар Борис III”. От Руски паметник до ул. „Софийски герой” (това включва и трасето по бул. „Едуард И. Тотлебен”) все още е старата настилка – тясна лента от натрошен и изтрит от времето асфалт. Кара се прилично. Някъде около ул. „Софийски герой” са валяците. След кратката чакълена отсечка, барикадирана от машините, започва хубавият асфалт. Гладък и черен като огледало, при вчерашния слънчев ден той беше почти заслепяващ. Равната настилка е чудесна за каране – въпреки че бях позагубила форма, почти не се изморих и се справих с разстоянието до Околомръсното само с една почивка за малко вода. Трябва да му се признае на бат Бойко – това е едно добро дело. Но трябва и да отбележа, че една велоалея пролет не прави (впрочем установих, че по бул. „Евлоги Георгиев” е изникнала още една велоалея в посока Орлов Мост-Малък Градски Театър, но не съм я тествала).

Тук е моментът да спомена и недоумението си обаче. На няколко места с наближаването на кръстовищата черният нов асфалт се превръща без предупреждение в чакълеста отсечка, която преминава в старата настилка на улицата. След това има нова офроуд зона и отново чист асфалт. С изключение на тези участъци преминаването по новата велоалея беше едно истинско удоволствие (без да казвам нищо за облаците прах, които вдигат колите, и съответните газове). Питам се обаче, къде изчезнаха розовите лехи от тази пешеходна велоалея?

1 коментар:

  1. Да караш колело е страхотно :-) И аз го правя от месец, нави ме една приятелка и съм и много благодарна. Здравословно, романтично и забавно :-).

    ОтговорИзтриване